Измерването на фекалния калпротектин се счита за надежден индикатор за възпаление и многобройни проучвания показват, че макар концентрациите на фекален калпротектин да са значително повишени при пациенти с възпалителни заболявания на червата (IBD), пациентите, страдащи от IBS, нямат повишени нива на калпротектин. Подобни повишени нива корелират добре както с ендоскопската, така и с хистологичната оценка на активността на заболяването.

Центърът за закупуване, основано на доказателства, към NHS е провел няколко прегледа върху тестването за калпротектин и неговото използване за диференциране на синдрома на раздразнените черва (IBS) и синдрома на възпалителните заболявания на червата (IBD). Тези доклади заключават, че използването на калпротектинови тестове спомага за подобрения в лечението на пациентите и предлага значителни икономии на разходи.

Фекалният калпротектин се използва за подпомагане на разграничаването между синдром на раздразнените черва (IBS) и възпалителни заболявания на червата (IBD). Използва се също за оценка на ефикасността на лечението и прогнозиране на риска от обостряния при пациенти с IBD.

Децата често имат малко по-високи нива на калпротектин от възрастните.

Така че е необходимо да се направи CAl откриване за ранна диагностика.